Под 50% от организациите очакват да постигнат целите за декарбонизация до 2030 г., разкрива проучване

Въпреки ускоряването на инфраструктурния преход е необходим по-бърз напредък на регионално (държавно) ниво, за да се постигне свят с ниски въглеродни емисии. Енергията е ключов приоритет, тъй като почти три четвърти от глобалните емисии на парникови газове идват от производството, използването и транспортирането на енергия. Според доклада по-малко от 10 процента вярват, че техният регион (или страна) е в „напреднала, напълно интегрирана и пълномащабна“ фаза по отношение на основните енергийни цели на прехода. Според McKinsey, за декарбонизиране на световната енергийна система ще са необходими приблизително 275 трилиона щатски долара за извършване на дълбоки промени в производството, разпределението и потреблението на електроенергия. Регулаторните органи се считат за носещи най-голяма отговорност в това отношение (според 31 процента от анкетираните), следвани от действителните собственици на активите - инвеститорите/акционерите (25 на сто). Според анкетираните компаниите (17 на сто), политиците (13 на сто) и гражданите (13 на сто) също имат известна отговорност, но тя е значително по-ниска.

Градовете играят важна роля в борбата с изменението на климата. Според проучването половината от анкетираните (51 процента) вярват, че лидерството в декарбонизацията е конкурентно предимство за един град. Декарбонизирането на мобилността, включително мрежите на обществения транспорт и търговските и частните превозни средства, е с висок приоритет, когато става въпрос за намаляване на емисиите. 45 процента от анкетираните смятат, че техните градове са постигнали напредък в насърчаването на използването на обществен транспорт. Въпреки това, според проучването, 44 процента вярват, че приватизацията на обществения транспорт може да ускори декарбонизацията. По отношение на осъществимите политики за мобилност, 46 процента от ръководителите смятат, че електрическите автомобили трябва да станат по-рентабилни от превозните средства с двигатели с вътрешно горене чрез субсидии или данъчни кредити. Най-голямата пречка пред широкото навлизане на електрически превозни средства в момента е липсата на инфраструктура за зареждане.

Компаниите са подложени на натиск да декарбонизират своите бизнес модели, активи и инфраструктура. Според доклада почти половината (47 процента) от организациите вече имат цели за емисии от Обхват 1 и Обхват 2. Само 40 процента обаче смятат, че е вероятно да постигнат целите си за следващата година и едва 44 процента очакват да постигнат целите си за 2030 г. Докладът предполага, че има връзка между доверието в перспективите за растеж на компаниите и доверието в целите за декарбонизация. Друга важна област за компаниите са сградите. Само 37 процента от респондентите класифицират своята компания като „зряла“ или „напреднала“, когато става въпрос за подобряване на енергийната ефективност на системи и сгради; когато става въпрос за електрификация и/или декарбонизация на отоплението и охлаждането, този дял пада до 30 процента. Все пак има надежда, че компаниите могат да използват иновативни решения за подобряване на ефективността и устойчивостта на своите сгради без мащабно ново строителство, но този процес трябва да се движи по-бързо.

Докладът посочва, че технологиите и цифровизацията са ключови лостове за успешен инфраструктурен преход. Очаква се те да имат най-голямо въздействие върху декарбонизацията, ефективността на ресурсите и благосъстоянието през следващите три години. Ключовите технологии, които биха могли да имат най-голям положителен ефект, включват управлявани от AI прогнози и автоматизация, виртуална и разширена реалност и 5G мобилни мрежи.

Според почти половината от респондентите цифровизацията има значителен или огромен потенциал за подпомагане на напредъка в енергийната ефективност (48 процента), производителността (46 процента) и декарбонизацията (45 процента) в техните организации.