Please use another Browser

It looks like you are using a browser that is not fully supported. Please note that there might be constraints on site display and usability. For the best experience we suggest that you download the newest version of a supported browser:

Internet Explorer, Chrome Browser, Firefox Browser, Safari Browser

Continue with the current browser

Пандемията е насърчила цифровизацията на бизнеса в България

digital
То надгражда предишно изследване на двете организации от 2018 г., пречупвайки очакванията и опасенията на бизнеса и през призмата на „новото нормално“. Целта на новото изследване е да очертае реална и детайлна картина на настоящото състояние по отношение на напредъка с цифровизацията, да проучи очакванията и пречките пред бизнеса за внедряването на дигитални технологии и да идентифицира ефектите от пандемията и перспективите. 
В анкетата взеха участие представители на 60 компании от 36 сектора на икономиката, на различни управленски нива и с различни функции, които отговаряха на 20 въпроса, свързани с дигитализацията в компанията и влиянието на пандемията от COVID-19 върху бизнеса като цяло. 
70 % от анкетираните са представители на висшия мениджмънт. 10 % се определят като среден мениджмънт и 10 % като оперативен мениджмънт. 10 % са представителите на изпълнителните нива. Близо 62% от компаниите са средни и малки предприятия (11-500 служители), а около 17% попадат в категорията големи компании с над 500 служители. Участвалите фирми развиват бизнес в широк спектър от браншове и индустрии, включително производство, търговия, банки и застраховане, транспорт, машиностроене, енергетика, IT, строителство, аутсорсинг и др.
Резултатите ясно показват, че ефектите от пандемията от COVID-19 силно са повлияли на работата извън офиса. За 52 от анкетираните фирми делът на дистанционния труд се е увеличил. Освен това се наблюдава въвеждане и по-засилено използване на дигиталните технологии в самите компании. 
Пандемията е довелаи до промени в клиентските нужди и изисквания при 16 от компаниите. 1/4 от анкетираните фирми са на мнение, че е налице необходимост от повече инвестиции в киберсигурност. При малко над 20% от участниците в проучването интересът на клиентите към онлайн покупките и услугите се е увеличил. За 70% от анкетираните компании дигитализацията се превръща в по-важен приоритет вследствие на COVID-19 пандемията.
Най-голяма част от запитаните - 85% - цитират въвеждането на повече технологии за дистанционна комуникация и срещи като най-важен приоритет в сферата на дигитализацията, а за 40% това е по-голямата автоматизация на IT и бизнес процесите. За около 1/3 от анкетираните увеличаването на инвестициите за дигитализация (22 компании) и преквалификацията и обучението на служителите (19 компании) са приоритет. 10% от анкетираните компании са заявили, че разработват и предлагат нови дигитални продукти и услуги. Минимален е процентът на отговорилите, че пандемията не е променила приоритетите на компанията.
Цифровата трансформация придобива все по-голямо значение за бизнеса. Това е видно от отговорите на въпроса колко средства планират компаниите да инвестират в дигитални технологии спрямо миналата година. Около половината компании (46,67%) възнамеряват да инвестират повече, отколкото са инвестирали през изминалата година. Около 1/3 ще инвестират приблизително същата сума, а само 1,67% ще инвестират по-малко. Над 18 на сто са посочили като отговор „Не мога да преценя“.
Несъмнено COVID-19 промени начина на работа в компаниите. Много от работодателите въведоха различни мерки, за да отговорят на предизвикателствата и създадат нормални условия за работа. Някои от тях дават добри резултати и могат да бъдат запазени като добри практики и след пандемията. На въпроса кои от мерките, въведени по време на пандемията, работодателите смятат да запазят и след нея, 43 компании посочват, че ще запазят провеждането на дигитални работни срещи като практика и занапред. Други 38 смятат да запазят режима на дистанционна работа и увеличаването на процесите, свързани с намаляване на употребата на хартия. 46 процента от анкетираните (28 фирми) ще заложат на увеличаване на облачните услуги и процеси, 12 процента (20 фирми) - на увеличаване на инвестициите за дигитализация. 6 на сто (10 компании) са заявили, че ще намалят или ще се откажат от офиса като място за работа.
Повечето експерти са на мнение, че във фирмите дигитализацията може да доведе до значителни преимущества само когато се основава на дългосрочна цифрова стратегия като част от обща бизнес стратегия, а не като поредица от некоординирани експерименти. Едва 1,75% от компаниите в България имат дългосрочна цялостна дигитална стратегия, която надхвърля периода от 10 години. По-голямата част от фирмите планират стратегически действията си по отношение на дигитализирането в краткосрочен и средносрочен план (1-5 или 6-10 години). 8,77% от компаниите имат стратегия с период от 6 до 10 години, а мнозинството - 89,47% - стратегия с период от 1 до 5 години.
Мненията на анкетираните за ползите от дигитализацията, които компаниите очакват, както и от конкретното въздействие върху бизнеса и самата компания, са доста различни. Повече от 2/3 от компаниите очакват повишаване на ефективността на ресурсите (44 фирми) и повишаване на конкурентноспособността (41 фирми). За повече от половината (32 фирми) ефект ще има върху намаляване на разходите. 29 фирми очакват, че дигитализацията ще доведе до по-добро планиране и управление, добавена стойност за клиента и подобрено събиране и анализ на данните, а за 28 от компаниите тя е свързана с нови бизнес модели и услуги.  Повече от 1/3 от компаниите виждат в дигитализацията начин за подобряване на процесите на обслужване (27 фирми) и за подобряване на качеството (24 фирми). За 17 фирми очакванията са за намаляване на екологичния отпечатък и по-голяма прозрачност на бизнес процесите. 14 фирми смятат, че дигитализацията ще ускори по-бързият достъп до пазара и ще доведе до увеличаване на печалбата. Най-малко на брой фирми (12) са на мнение, че въздействието ще бъде под формата на индивидуализиране на продуктите.
На въпроса коя от технологиите планирате да внедрите или вече сте внедрили, около половината от компаниите отговарят, че това са Big/Smart data и разширени анализи, мобилни приложения, цифрова свързаност и/или IoT. Облачни изчисления ползват или планират да ползват 21 от анкетираните компании, следвани от използването на умните технологии. Киберфизичните системи и блокчейн технологиите представляват малка част от планираните за внедряване технологии сред фирмите и остават извън обсега за потенциалното им използване в компаниите.
Анкетата изследва и пречките пред фирмите да използват повече дигитални технологии. Сред основните препятствия се открояват квалификацията на служителите (при около половината от анкетираните фирми - 29), следвана от размера на инвестициите при 23 от фирмите. В значително по-малка степен влияят сигурността на данните (при 15 фирми), регулаторната рамка (при 12) и недостатъчната зрялост на технологиите (при 10). За други 10 фирми ползването на повече дигитални технологии и процеси не е от съществено значение, тъй като те в момента имат други приоритети. На 9 от компаниите пандемията е причинила трайни негативни ефекти, които пречат на тяхната  дигитализация. При 8 от фирмите пречкае недостатъчната стандартизация и сертифициране, докато при 6 липсват ясни приоритети от страна на ръководството или недостатъчен капацитет за записване и съхранение на дигитална информация.
На база на отговорите на анкетираните най-голям потенциал за преодоляване на някои от негативните ефекти от пандемията за дигиталните технологии има в сферата на оптимизиране на ресурсите като време, потенциал и инвестиции (при 42 фирми) и развитие на нови бизнес модели и услуги (при 38 фирми). Около 1/3 от участващите в анкетата са определили сфери като подобрено взаимодействие с крайни клиенти (31 фирми), напълно интегрирани цифрови процеси (30 фирми) и автоматизация на производството (28 фирми) като такива с голям потенциал. Следват сфери като подобрена комуникация със служителите (25 фирми), подобрено взаимодействие с доставчиците (23 фирми), картографиране и прозрачност на бизнес процесите (22 фирми), свързани интерфейси (21 фирми) и подобрена визуализация (17 фирми). Най-малък потенциал според анкетираните има при информация за жизнения цикъл на продукта, която е важна само за 9 от компаниите.
По отношение на въздействието на пандемията анализът на отговорите показва, че българските компании до голяма степен са повлияни от кризата, направили са промени и са извлекли поуки за организацията на своята работа занапред. Над 1/3 от анкетираните (21 фирми) са отговорили, че пандемията е променила организационната култура на компанията. На 10 фирми пандемията не е повлияла по отношение на работата от разстояние и дигитализацията.
Голяма част от фирмите отбелязват гъвкавостта като възможност за преодоляване на последиците от пандемията и като начин за отговор на новите предизвикателства. Новите форми на комуникация с клиентите, както и подобряване на вътрешната комуникация са важни за постигане на ефективност в работата и достигане на поставените корпоративни цели. Координиране на работата без необходимост да си в офиса, работа в хоумофис и въвеждането на дигитални процеси, защитава служителите от възможността да се излагат на вируса и намалява риска от заразяване/боледуване.
Разработване на платформи за онлайн търговия и подобряване на каналите за връзки с клиентите стават част от потребителския  маркетинг. Компаниите осъзнават, че комуникацията с клиентите може да се осъществява и дигитално като това не бива да е недостатък, а напротив – да бъде успешен модел на работа и това да не води до съществени промени в организационната им структура. Компаниите оценяват предимства на дистанционната работа за подобряване на резултатите на фирмата и организацията на работата. Дигитализацията спестява много време, вкл. за придвижване до работното място, води до по-бързи контакти с доставчици и клиенти (дори с тези от чужбина), прозрачност на процесите и тяхното автоматизиране. Добрата подготовка вътре във фирмата, вкл. на ИТ инфраструктурата и преминаването към дистанционна работа, прави компанията по-фокусирана при следването на фирмената стратегия и ускорява бъдещата й дигитализация. При някои от фирмите промените са свързани увеличаване на отговорността и контрол върху разходите. При голяма част от тях работата от дистанция ще се запази и след пандемията.
Siemens AG (с централи в Берлин и Мюнхен) е глобален технологичен лидер, чието име е символ на технологично съвършенство, новаторство, качество, надеждност и глобално присъствие в продължение на 170 години. Компанията развива дейност в над 200 страни, предимно в сферата на електрификацията, автоматизацията и цифровизацията. Siemens е водещ доставчик на офшорни вятърни турбини, турбини с комбиниран цикъл за производство на електроенергия и решения за пренос на мощности, както и лидер в областта на инфраструктурните решения, автоматизацията и софтуерните решения за промишлеността. Компанията е и водещ доставчик на медицинско оборудване за образна диагностика, както и в сферата на лабораторната диагностика и клиничните информационни системи. За повече информация: www.siemens.com. Siemens България е част от Siemens AG - световен лидер в производството на иновативни продукти, технологии и решения в сферата на електрификацията, автоматизацията и дигитализацията. В България компанията присъства вече 138 години и е тясно свързана с някои от най-значимите технически нововъведения в страната от Освобождението до наши дни. Част от структурата на Siemens в България са 2 компетентни центъра - в сферата на сградните технологии и енергетиката, както и фабрика за измервателна апаратура за продукти високо напрежение в гр. Правец. Като част от философията си компанията се стреми не просто да доставя иновативни и надеждни продукти и услуги за клиентите си в България, но и да изгражда широка мрежа от български фирми-партньори и да създава добавена стойност, споделяйки ноу-хау и водещи бизнес практики. За повече информация: www.siemens.bg.
Прочети повече

Контакт

Румяна Парушева

Siemens България

ул. "Кукуш" 2                                                
1309 София
България

+359 2 8115 374