Парижкото споразумение, подписано по време на Конференцията за климата
на ООН през декември 2015 г., постави рамката на един глобален отговор на климатичните
промени. Сред ключовите мерки, за които световните лидери се споразумяха, е да
се запази глобалното повишаване на температурите „доста под“ 2° C и да се продължат
усилията то да се ограничи до 1,5° C. 194 страни и ЕС са подписали досега споразумението,
включително някои от най-големите замърсители в света.
По-конкретно ЕС и неговите държави-членки са си поставили амбициозни
цели за намаляване на парниковите емисии, както и постигане на въглероден неутралитет
до 2050 г.
За да се изпълнят тези
амбиции, различни механизми и подходи за декарбонизация вече се прилагат в
световен мащаб. Това става на фона на развитието на нови технологии, които
могат да подпомогнат прехода на бизнеса и обществата към едно по-зелено бъдеще.
В своята Бяла книга за
декарбонизацията Siemens AG помества анализ на ключовите
технологии, ползи и предизвикателства пред процеса, както и препоръки за
стъпки, които компаниите могат да предприемат, за да подпомогнат този преход.
Няколко технологични разработки
дават възможност за напредък в декарбонизацията, отбелязват експертите. Те
често зависят от съответната политическа подкрепа, но в крайна сметка
позволяват появата на нови концепции като grid edge: интерфейсът между мрежата,
потребителя и свързаните технологии.
Сред основните технологичните
тенденции е преходът към нова енергийна система. През последните години новите,
децентрализирани и нисковъглеродни модели постепенно изместват доскоро преобладаващия
модел на мащабно, централизирано и с висока въглеродна интензивност производство
на електроенергия. Това е очевидно и предвид бързото намаляване на глобалните
инвестиции във въглищни централи и увеличаването на тези във възобновяеми
източници на енергия.
Същевременно повишаването на дела на възобновяемите източници идва успоредно
със значителен спад в техните инсталационни разходи до точка, в която мащабното
производство на енергия от възобновяеми източници става по-евтино от това с
изкопаеми горива.
Това обаче изисква съответните технологии, които да помагат за
преодоляване на трудностите, свързани с интегрирането на възобновяеми енергийни
ресурси в новата енергийна система. Все по-големият дял на слънчевата и
вятърната енергия в енергийния микс създава редица предизвикателства, тъй като
изходната им мощност е по-непостоянна и по-неконтролируема. Отговорът на
въпроса за стабилността на системата е сложен и най-вероятно ще изисква
комбинация от решения, се посочва в Бялата книга.
Дигитализацията е ключов елемент на новата енергийна система, се изтъква
още в документа. Според експертите тя ускорява енергийния преход, увеличавайки
жизнеспособността на използване на зелени и разпределени технологии, и
позволява появата на нови бизнес модели и енергийни услуги.
В документа се отбелязва, че
декарбонизацията крие както множество възможности, така и рискове, така че
всеки бизнес трябва да обмисли детайлно и двете, преди да поеме по този път. Сред
предимствата са по-добрата репутация на бранша, възможността клиентите да го
предпочетат именно заради ангажимента на компанията към декарбонизация, както и
увеличената привлекателност за инвеститорите (например в сектора на недвижимите
имоти). Рисковете са свързани главно с увеличаването на оперативните разходи.
В документа са дадени
препоръки за стъпките, които дадена компания следва да предприеме, за да намали
въглеродния си отпечатък. Те включват както вътрешно-фирмени мерки като изготвяне
на цялостна стратегия за декарбонизация, привличането на експертна подкрепа, привеждане
на енергийните KPI в съответствие с бизнес целите, така и такива, насочени към
декарбонизиране на цялата верига на доставки.